by Ivan vazov
This year(2000) we celebrate 150 years from the birth of IvanVazov! "Epopee to the Forgotten", one of Vazov's masterpieces,is a cycle of poems dedicated to some of the greatest Bulgarianpatriots. The poems were written and published in the period1881-1884. You may notice that the poems and the persons theyare dedicated to are exactly 12 in number (two of the poemsare about historical events) which is generally cosidered asan allusion to the 12 disciples.
Няколко от стихотворенията в "Епопея на забравените" Вазов публикував периодичния печат. Вече като цикъл една част излизат в "Гусла"(1881),а друга в "Поля и гори"(1884). Във второто издание на "Поля и гори"(1893)ги замества с други стихотворения, като в излязлата същата година"Поеми" събира всички стихотворения от този цикъл.
Относно идеята за написването на "Епопея на забравените" Вазов съобщава,че бил чел в някаква руска книга за шведския поет Рунеберг, койтонаписал оди за шведски патриоти. Но "най-прям" повод да възпее"забравените" му дал Захари Стоянов, който в един румелийски вестникописвал по какъв начин са загинали повечето от главните дейци навъстанието. Патосът и формата на "Епопея на забрвените", според самияВазов, той дължал на Виктор Юго тъкмо по това време четял от него "Lalegende des siecles".
Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим. И мойта молитва се губи кат дим, и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай на къде изглеждат, никой ги не знай, че не таз килия извожда нататък, че из света шумен пътят е по-кратък, че сълзите чисти, че вдовишкий плач, че потът почтенний на простий орач, че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик подадена скришно на някой клетник, са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят има един ближен, има един брат, от кои се с клетва монахът отказа, че цел по-висока Бог ни тук показа, че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда; мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; мисля ази още, че овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд, и че мойте братя търпят иго страшно, а аз нямам нищо, и че туй е гряшно, и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови. Рече и излезе.
Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упова...BU KİTABI OKUMAK İÇİN ÜYE OLUN VEYA GİRİŞ YAPIN!
Sitemize Üyelik ÜCRETSİZDİR!